Енциклопедия на българския език

късо-

[ˈkɤso]

късо- значение:

Какво е късо-? Първа съставна част на сложни прилагателни и съществителни имена, означаваща 'който е с малка дължина', 'който трае малко време' или 'който се отнася до малко разстояние'.

1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни прилагателни и съществителни имена, означаваща 'който е с малка дължина', 'който трае малко време' или 'който се отнася до малко разстояние'.
Ударение
къ̀со-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
къ-со
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на късо-

(словообразуване)
  • късометражен (филм с малка дължина)
  • късоглед (който вижда само на късо разстояние)
  • късовълнов (с къса вълна)

Антоними на късо-

Как се пише късо-

Грешни изписвания: касо-, късу-

В сложните думи се пише слято с втората основа. Свързващата гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:къс
Първа част на сложни думи, произлизаща от прилагателното 'къс' (кратък, малък по дължина).