къща
[ˈkɤʃtɐ]
къща значение:
Какво е къща? Самостоятелна сграда, пригодена и използвана за живеене на хора.
1. (архитектура) Самостоятелна сграда, пригодена и използвана за живеене на хора.
2. (преносно) Семейство, домакинство; хората, които живеят заедно.
- Ударение
- къ̀ща
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къ-ща
- Род
- женски
- Мн. число
- къщи
Примери за използване на къща
(архитектура)
- Те си купиха двуетажна къща на село.
- Къщата имаше голям двор и ограда.
(преносно)
- Цялата къща се вдигна на крака.
- Тя върти цялата къща сама.
Как се пише къща
Грешни изписвания: къщта, каща
Думата завършва на -ща. Буквата щ обозначава звукосъчетанието 'шт'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кѫшта
Произлиза от праславянското *kǫti̯a, свързано с корена *kǫtъ (кът, ъгъл). Първоначалното значение е било 'помещение с огнище', 'жилище'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родна къща
- пасивна къща
- къща за гости
Фразеологизми:
- обръщам къщата наопаки
- градя къща върху пясък
- вдигам къща
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
