лаещ
['la.ɛʃt]
лаещ значение:
Какво е лаещ? Който издава лай; който лае в момента.
1. (пряко) Който издава лай; който лае в момента.
- Ударение
- ла'ещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ла-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лаещи
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на лаещ
(пряко)
- Срещу нас тичаше силно лаещ пес.
- Лаещият елен е вид животно, издаващо звуци, подобни на лай.
Синоними на лаещ
Антоними на лаещ
Как се пише лаещ
Грешни изписвания: лаеш, лаящ, лъещ
Причастието се образува от основата на глагола + наставката -ещ (за глаголи от I и II спрежение) или -ящ (за III). Лая е от III спрежение, но има особености в словообразуването, като правоговорно се налага 'ещ' в съвременната норма за някои диалекти, но книжовната форма е лаещ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лая
Сегашно деятелно причастие от глагола 'лая'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лаещ елен
- лаещо куче
Фразеологизми:
- Куче, което лае, не хапе.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
