Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ландграф

[ˈɫandˌɡraf]

ландграф значение:

Какво е ландграф? Благородническа титла в средновековна Германия, давана на граф, който е пряко подчинен на императора и управлява определена област (ландграфство).

1. (история) Благородническа титла в средновековна Германия, давана на граф, който е пряко подчинен на императора и управлява определена област (ландграфство).
Ударение
ла'ндграф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ланд-граф
Род
мъжки
Мн. число
ландграфи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ландграф

(история)
  • Ландграфът на Хесен изпрати своите войски.

Как се пише ландграф

Грешни изписвания: лантграф, ландграв, лъндграф, ландгръф
Пише се с д (от немското Land) и завършва на ф (от немското Graf). Звучните съгласни могат да се обеззвучат при изговор, но правописът следва етимологията.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Landgraf
Заемка от немски език. Съставена от 'Land' (земя, страна) и 'Graf' (граф). Титла в Свещената римска империя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Тюрингски ландграф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.