ларго
[ˈlargo]
- Ударение
- ла̀рго
- Част на речта
- наречие, съществително име
- Сричкоделение
- лар-го
- Род
- среден
- Мн. число
- ларга
Как се пише ларго
Грешни изписвания: ларгу, лърго
Думата е чуждица и не променя формата си. Когато се отнася за конкретния обект в София, често се членува и пише с главна буква: Ларгото.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:largo
От италиански 'largo' – широк, пространен. В музиката навлиза като термин за темпо, а в архитектурата – за описване на широко пространство или булевард.
Употреба
Чести словосъчетания:
- софийското ларго
- темпо ларго
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
