Енциклопедия на българския език

латентен

[lɐˈtɛntɛn]
Ударение
латèнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ла-тен-тен
Род
мъжки
Мн. число
латентни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише латентен

Грешни изписвания: латентан, лътентен

Думата завършва на -ен за мъжки род. При членуване се изпуска 'е'-то: латентният.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:latens
От латинското причастие 'latens' (родителен падеж 'latentis') – скрит, невиди, от глагола 'latere' (крия се, тая се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • латентна престъпност
  • латентен период
  • латентна топлина
  • латентен образ