Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лексиконен

[lɛksiˈkɔnɛn]

лексиконен значение:

Какво е лексиконен? Който се отнася до лексикон (речник или речников запас); енциклопедичен.

1. (лингвистика) Който се отнася до лексикон (речник или речников запас); енциклопедичен.
2. (бит) Който е присъщ на детски лексикон (албум за спомени) – често наивен, сантиментален или стереотипен.
Ударение
лексико̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лек-си-ко-нен
Род
мъжки
Мн. число
лексиконни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лексиконен

(лингвистика)
  • Изданието има лексиконен характер и съдържа кратки статии за множество термини.
(бит)
  • Стилът ѝ на писане беше леко лексиконен, изпълнен с клишета и възклицания.
  • Попълването на лексиконни въпроси беше любимо занимание на учениците.

Синоними на лексиконен

Как се пише лексиконен

Грешни изписвания: лексиконин, лексйконен, лексикунен

Прилагателното се пише с двойно н само в е.ч. женски и среден род и в мн.ч. (лексиконна, лексиконно, лексиконни), тъй като коренът завършва на -н и се добавя наставка -н. В м.ч. е с едно н (лексиконен).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:lexikon
От гръцкото 'lexikon' (речник), произлизащо от 'lexis' (дума, слово). В българския език думата функционира като прилагателно към съществителното 'лексикон'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лексиконен формат
  • лексиконна статия
  • лексиконни въпроси

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.