лечителен
[lɛˈt͡ʃitɛlɛn]
лечителен значение:
Какво е лечителен? Който има свойството да лекува; който служи за лечение.
1. (медицина) Който има свойството да лекува; който служи за лечение.
- Ударение
- лечи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ле-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лечителни
Примери за използване на лечителен
(медицина)
- Тази билка е известна със своя лечителен ефект.
- Минералните извори имат лечителни свойства.
Синоними на лечителен
Антоними на лечителен
Как се пише лечителен
Грешни изписвания: личителен, лечйтелен
Пише се с е в първата сричка (от 'лек') и с и във втората (от глагола 'леча'). Завършва на -телен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣчити
Образувано от глаголната основа на 'леча' (лекувам) с наставката '-телен', указваща способност или предназначение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лечителна сила
- лечителен глад
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
