либе
[ˈlibɛ]
либе значение:
Какво е либе? Любим човек, възлюбен/а (използва се и за мъж, и за жена, но граматически е среден род).
1. (фолклор/поезия) Любим човек, възлюбен/а (използва се и за мъж, и за жена, но граматически е среден род).
- Ударение
- лѝбе
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ли-бе
- Род
- среден
- Мн. число
- либета
Примери за използване на либе
(фолклор/поезия)
- Либе ле, мъри, хубаво!
- Първо либе забягвало...
Как се пише либе
Грешни изписвания: лйбе
Думата се пише с и и завършва на е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ
Свързано с общославянския корен *ljub- (любов). Думата е характерна за българския фолклор и поезия, произлизаща от звателен падеж или умалителна форма, вкаменена като среден род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- първо либе
- старо либе
- клето либе
Фразеологизми:
- Сън ми краде черно либе
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
