лицеприятен
[lit͡sɛpriˈjatɛn]
лицеприятен значение:
Какво е лицеприятен? Който е приятен за гледане, хубав на вид; който предизвиква симпатия с външността си.
1. (книжовно) Който е приятен за гледане, хубав на вид; който предизвиква симпатия с външността си.
- Ударение
- лицеприя̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ли-це-при-я-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лицеприятни
Примери за използване на лицеприятен
(книжовно)
- Той беше младеж с лицеприятна външност и добри обноски.
Синоними на лицеприятен
Антоними на лицеприятен
Как се пише лицеприятен
Грешни изписвания: лице приятен, лйцеприятен, лицепрйятен
Като сложно прилагателно име, образувано от съществително и прилагателно, се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лице + приятен
Сложна дума, съставена от 'лице' и 'приятен'. В старобългарски и църковен контекст е свързана с понятието 'лицеприятие' (пристрастие), но в съвременния език се тълкува морфологично като 'приятен на вид'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лицеприятна външност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
