лицеприятие
[lit͡sɛpriˈjatiɛ]
лицеприятие значение:
Какво е лицеприятие? Пристрастно отношение към някого, основано на външния му вид, общественото положение или лични връзки, а не на обективни качества; несправедливо предпочитание.
1. (книжовно/религиозно) Пристрастно отношение към някого, основано на външния му вид, общественото положение или лични връзки, а не на обективни качества; несправедливо предпочитание.
- Ударение
- лицеприя̀тие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ли-це-при-я-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- лицеприятия
Примери за използване на лицеприятие
(книжовно/религиозно)
- Съдията трябва да отсъжда без лицеприятие, воден единствено от закона.
- Бог не гледа на лице, у Него няма лицеприятие.
Синоними на лицеприятие
Антоними на лицеприятие
Как се пише лицеприятие
Грешни изписвания: лицеприятйе, лйцеприятие, лицепрйятие
Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е е.
Етимология
Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:prosōpolēpsia
Калка (буквален превод) от гръцката дума προσωποληψία (prosōpolēpsia). Съставна от 'лице' и 'приятие' (приемане) – приемане по лице, т.е. съдене по външен вид или ранг.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдя без лицеприятие
- проява на лицеприятие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
