личба
[liˈd͡ʒba]
личба значение:
Какво е личба? Знак, поличба, предзнаменование за някакво бъдещо събитие (често съдбовно).
1. (остаряло/поетично) Знак, поличба, предзнаменование за някакво бъдещо събитие (често съдбовно).
2. (остаряло) Отличителен белег или белег от рана.
- Ударение
- личба'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лич-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- личби
Примери за използване на личба
(остаряло/поетично)
- Старите хора виждаха в затъмнението лоша личба.
- Това беше личба за идващите промени в царството.
(остаряло)
- На лицето си носеше личба от стара битка.
Синоними на личба
Как се пише личба
Грешни изписвания: лиджба, лйчба
Пише се с ч, въпреки че пред звучната съгласна б се чува дж (обеззвучаване по звучност). Проверка с думата лича.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ликъ
Старинна дума с корен, сродни на 'лик' (лице, образ) и глагола 'лича'. Първоначалното значение е свързано с белег, знак, по който нещо се отличава.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лоша личба
- добра личба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
