Dumite-BG – онлайн речник за българския език

луковица

[lukoˈvit͡sɐ]

луковица значение:

Какво е луковица? Подземно стъбло на някои растения, съставено от месести люспи, в което се натрупват хранителни вещества.

1. (ботаника) Подземно стъбло на някои растения, съставено от месести люспи, в което се натрупват хранителни вещества.
2. (анатомия) Удебелената коренна част на косъма.
Ударение
луковѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-ко-ви-ца
Род
женски
Мн. число
луковици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на луковица

(ботаника)
  • Лалетата се размножават чрез луковици.
  • Трябва да извадите луковиците преди зимата.
(анатомия)
  • Косъмът се храни чрез своята луковица.

Как се пише луковица

Грешни изписвания: лукувица, локовица, луковйца
Пише се с о (от лук-ов). Ударението пада върху и.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лук
Производно от 'лук' с наставка '-овица', означаващо нещо, приличащо на глава лук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цвете с луковица
  • космена луковица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.