луковичен
[ˈlukovit͡ʃɛn]
луковичен значение:
Какво е луковичен? Който се отнася до луковица; който има или образува луковица (за растения).
1. (Ботаника) Който се отнася до луковица; който има или образува луковица (за растения).
2. (Анатомия) Който има формата на луковица (издута, сферична основа, стесняваща се нагоре).
- Ударение
- лу̀ковичен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лу-ко-ви-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- луковични
Примери за използване на луковичен
(Ботаника)
- Лалето е типично луковично растение.
- Засаждането на луковичните видове трябва да става през есента.
(Анатомия)
- Кубетата на църквата имаха характерна луковична форма.
Синоними на луковичен
Как се пише луковичен
Грешни изписвания: луковечен, локовичен, лукувичен, луковйчен
Изписва се с и в наставката (от луковица).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:луковица
Производно от съществителното 'луковица' + суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- луковично растение
- луковичен купол
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
