лутеций
[luˈtɛt͡sij]
лутеций значение:
Какво е лутеций? Химичен елемент от групата на лантанидите със символ Lu и атомен номер 71; сребристобял релоземен метал.
1. (Химия) Химичен елемент от групата на лантанидите със символ Lu и атомен номер 71; сребристобял релоземен метал.
- Ударение
- лутѐций
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лу-те-ций
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на лутеций
(Химия)
- Лутеций е най-тежкият и най-твърдият от лантанидите.
- Изотопите на лутеция се използват в ядрената медицина.
Как се пише лутеций
Грешни изписвания: лутеци, лутециѝ, Лотеций, Лутецйй, Лутеции
Завършва на -ий като много други химични елементи. При членуване се пише с кратък член: лутеция, лутецият.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Lutetia
Химичният елемент е открит през 1907 г. от Жорж Юрбен и е наречен на латинското име на Париж (Lutetia).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изотоп на лутеций
- лутециев оксид
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
