лък
[lɤk]
лък значение:
Какво е лък? Ръчно метателно оръжие за изстрелване на стрели, състоящо се от гъвкава дъга, краищата на която са съединени с тетива.
1. (военно дело) Ръчно метателно оръжие за изстрелване на стрели, състоящо се от гъвкава дъга, краищата на която са съединени с тетива.
2. (музика) Дървена пръчка с опънати по нея конски косми за свирене на струнни инструменти (цигулка, виола, виолончело и др.).
3. (спорт) Спортна дисциплина: стрелба с лък.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лъкове
Примери за използване на лък
(военно дело)
- Воинът опъна своя лък и се прицели.
- В музея е изложен средновековен боен лък.
(музика)
- Цигуларят смени лъка си по време на концерта.
- Движението на лъка трябва да е плавно.
(спорт)
- Тя тренира стрелба с лък от пет години.
Как се пише лък
Грешни изписвания: лук
Думата се пише с ъ. Да не се бърка с лук (зеленчук). Различават се по значение и правопис.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫкъ
Общославянски корен, свързан с идеята за извиване, огъване. Сродна с думите за 'лъка' (извивка на река).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стрелба с лък
- тетива на лък
- цигулков лък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
