Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лъскач

[ɫɐsˈkat͡ʃ]

лъскач значение:

Какво е лъскач? Инструмент или приспособление за лъскане (полиране) на повърхности.

1. (техника) Инструмент или приспособление за лъскане (полиране) на повърхности.
2. (разговорно) Човек, който лъска нещо (често обувки).
Ударение
лъска̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лъс-кач
Род
мъжки
Мн. число
лъскачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъскач

(техника)
  • Майсторът използва специален ахатов лъскач за позлатата.
  • За довършителната обработка е нужен фин лъскач.
(разговорно)
  • Лъскачът на обувки стоеше на ъгъла.

Синоними на лъскач

Как се пише лъскач

Грешни изписвания: ласкач, лъскъч
Пише се с ъ в корена (от лъскам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лъскам
Отглаголно съществително име от 'лъскам' + наставка '-ач', обозначаваща вършител на действие или инструмент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ахатов лъскач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.