лъстя
[ˈɫɤstjɐ]
лъстя значение:
Какво е лъстя? Въвеждам някого в заблуждение чрез притворство или ласкателство; мамя.
1. (остаряло) Въвеждам някого в заблуждение чрез притворство или ласкателство; мамя.
2. (поетично) Пленявам, съблазнявам (често в контекст на 'прелъстявам').
- Ударение
- лъ̀стя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лъс-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- излъстя / прелъстя
Примери за използване на лъстя
(остаряло)
- Не ме лъсти с празни обещания.
- Той умееше да лъсти началниците си, за да получи повишение.
(поетично)
- Красотата ѝ лъстеше всеки момък в селото.
Синоними на лъстя
Антоними на лъстя
Как се пише лъстя
Грешни изписвания: лестя, ластя
Коренната гласна е ъ (променливо ят), в съвременния книжовен език формата е архаична, но се пише с 'ъ' по аналогия с 'лъжа/лъскав'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:льстити
Пряк наследник на старобългарския глагол 'льстити', свързан със съществителното 'лест' (измама, хитрост). Сродна със сърбохърватското 'ласкати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъстя слуха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
