лъхвам
[ˈlɤxvam]
лъхвам значение:
Какво е лъхвам? За вятър, въздушно течение – духам леко, слабо, едва доловимо.
1. (пряко) За вятър, въздушно течение – духам леко, слабо, едва доловимо.
2. (сетива) Издавам миризма (приятна или неприятна); мириша на нещо.
3. (преносно) Въздействам внезапно върху сетивата или психиката (за топлина, студ, страх, надежда).
- Ударение
- лъ̀хвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лъх-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- лъхна
Примери за използване на лъхвам
(пряко)
- Откъм морето лъхваше прохладен ветрец.
- През отворения прозорец лъхваше свежест.
(сетива)
- От кухнята лъхваше на прясно изпечен хляб.
- Лъхваше силна миризма на бензин.
(преносно)
- Лъхна я студ, когато влезе в пещерата.
- От думите му лъхваше надежда и оптимизъм.
Как се пише лъхвам
Грешни изписвания: лахвам, лъхвъм
Коренната гласна е ъ, която при изговор може да се приближи до 'а', но се проверява със сродни форми (напр. 'пъшкам', 'дъх'). Окончанието за 1 л. ед.ч. е -ам (III спрежение).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*dъxati / *dъxnǫti
Свързана с корена за 'дух', 'дишам'. Развитие от звукоподражателна основа, обозначаваща изпускане на въздух или миризма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъхва хлад
- лъхва надежда
- лъхва на алкохол
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
