лъхтя
[ɫɐxˈtʲa]
лъхтя значение:
Какво е лъхтя? Издавам силна, обикновено неприятна миризма или топлина; воня.
1. (пряко) Издавам силна, обикновено неприятна миризма или топлина; воня.
2. (физиология) Дишам тежко, запъхтяно (обикновено след физическо усилие или от горещина).
- Ударение
- лъхтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лъх-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на лъхтя
(пряко)
- От мазето лъхтеше на влага и мухъл.
- През отворената врата лъхтеше топлина от печката.
(физиология)
- Кучето лъхтеше с изплезен език в летния зной.
- Той спря да си почине, лъхтейки тежко след бягането.
Антоними на лъхтя
Как се пише лъхтя
Грешни изписвания: лахтя, лъхта
Думата се пише с ъ в корена. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я (II спрежение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъх
Звукоподражателен и експресивен произход, свързан с корена 'лъх' (полъх, дихание) и наставката '-тя', означаваща продължителност или интензивност на състоянието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъхтя на алкохол
- лъхтя на чесън
- тежко лъхтя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
