лъщя
[lɐʃˈtʲa]
лъщя значение:
Какво е лъщя? Отрязявам силно светлината; имам гладка, мазна или мокра повърхност, която блести.
1. (пряко) Отрязявам силно светлината; имам гладка, мазна или мокра повърхност, която блести.
- Ударение
- лъщя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лъ-щя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на лъщя
(пряко)
- Потните му чело и гръб лъщяха на слънцето.
- Новите обувки лъщяха от чистота.
Как се пише лъщя
Грешни изписвания: лащя, лъща
Пише се с 'ъ' в корена. Глагол от II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:льщѣти
Свързан с 'лъскъ' (блясък) и глагола 'лъскам'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъщя от чистота
- лицето му лъщи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
