„любен“ е форма на думата любя.
любя
[ˈʎubʲɐ]
любя значение:
Какво е любя? Изпитвам силна любов, обич или страст към някого; обичам.
1. (поетично/архаично) Изпитвам силна любов, обич или страст към някого; обичам.
- Ударение
- лю̀бя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лю-бя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата любя 52
- любят
- любете
- любеше
- любейки
- любел
- любела
- любели
- любело
- любелия
- любелата
- любелите
- любелият
- любелото
- любен
- любена
- любени
- любено
- любения
- любената
- любените
- любеният
- любеното
- любех
- любеха
- любехме
- любехте
- любещ
- любеща
- любещи
- любещо
- любещия
- любещата
- любещите
- любещият
- любещото
- люби
- любим
- любиш
- любите
- любил
- любила
- любили
- любило
- любилия
- любилата
- любилите
- любилият
- любилото
- любих
- любиха
- любихме
- любихте
Примери за използване на любя
(поетично/архаично)
- Той я любеше с цялото си сърце.
- Любя те, отечество мило!
Синоними на любя
Антоними на любя
Как се пише любя
Грешни изписвания: любъ
Глаголът е от II спрежение и в 1 л., ед.ч. завършва на -я.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ljubiti
От праславянското *ljubiti. Сродна със санскритското lubhyati (желае силно) и латинското libet (харесва се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- любя страстно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.