любеница
[lʲubɛˈnit͡sɐ]
любеница значение:
Какво е любеница? Едър плод със зелена кора и сладка червена вътрешност; синоним на диня. Думата се възприема като остаряла, диалектна или регионална в съвременния български език.
1. (ботаника) Едър плод със зелена кора и сладка червена вътрешност; синоним на диня. Думата се възприема като остаряла, диалектна или регионална в съвременния български език.
- Ударение
- любенѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бе-ни-ца
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- любеници
Примери за използване на любеница
(ботаника)
- Дядо откъсна една голяма любеница от бостана.
- През лятото обичаме да ядем студена любеница.
Как се пише любеница
Грешни изписвания: лубеница, любиница, любенйца
Пише се с ю в началото и е във втората сричка.
Етимология
Произход:Сръбски/Хърватски/Славянски
Оригинална дума:lubenica
Разпространено в западните южнославянски езици (срв. сръбски 'лубеница'). Произходът не е от 'любов', а вероятно от корена *lub- (кора, обвивка, лико) или *loban (череп, нещо кръгло), визирайки твърдата кора на плода.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладка любеница
- зрела любеница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
