Dumite-BG – онлайн речник за българския език

любовница

[ljuˈbɔvnit͡sɐ]

любовница значение:

Какво е любовница? Жена, която поддържа интимни сексуални отношения с мъж, без да има сключен брак с него (често се подразбира, че мъжът е обвързан с друга).

1. (пряко) Жена, която поддържа интимни сексуални отношения с мъж, без да има сключен брак с него (често се подразбира, че мъжът е обвързан с друга).
2. (остаряло/поетично) Любима жена, възлюбена.
Ударение
любо̀вница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лю-бов-ни-ца
Род
женски
Мн. число
любовници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любовница

(пряко)
  • Всички в града знаеха, че тя му е любовница.
  • Кралските любовници често са имали голямо влияние в двора.
(остаряло/поетично)
  • Той възпя своята любовница в нежни стихове.

Антоними на любовница

Как се пише любовница

Грешни изписвания: любовнитса, любувница, любовнйца
Пише се с 'ц'. Съгласната 'в' се запазва от корена 'любов'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любов
Производна дума от корена 'любов' + наставка '-ница' за деятел от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тайна любовница
  • официална любовница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.