любопитко
[lʲuboˈpitko]
любопитко значение:
Какво е любопитко? Човек (най-често дете), който проявява силно любопитство; някой, който иска да знае всичко.
1. (разговорно) Човек (най-често дете), който проявява силно любопитство; някой, който иска да знае всичко.
- Ударение
- любопи'тко
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бо-пит-ко
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любопитковци
Примери за използване на любопитко
(разговорно)
- Малкият любопитко постоянно задаваше въпроси на дядо си.
- Не бъди такъв любопитко, това не е твоя работа!
Синоними на любопитко
Антоними на любопитко
Как се пише любопитко
Грешни изписвания: любопитно, любупитко, любопйтко, любопитку
Пише се слято, тъй като произлиза от сложната дума любопитен (любов към питането/знанието).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любопитен + -ко
Умалително съществително, образувано от прилагателното 'любопитен' с наставката '-ко', характерна за фамилиарна или детска реч.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
