люлчин
[ˈljuɫ.t͡ʃin]
люлчин значение:
Какво е люлчин? Който се отнася до люлка; присъщ на люлка.
1. (поетично) Който се отнася до люлка; присъщ на люлка.
- Ударение
- лю̀лчин
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- люл-чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- люлчини
Примери за използване на люлчин
(поетично)
- Нежните звуци на люлчината песен приспаха детето.
Синоними на люлчин
Как се пише люлчин
Грешни изписвания: люлчен, люлчйн
Притежателните прилагателни, образувани от съществителни от женски род на -ка (люлка), получават наставка -ин, като к преминава в ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:люлка
Образувано от съществителното 'люлка' с притежателната наставка за прилагателни '-ин'. Коренът е общославянски, свързан с глагола 'люлея'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- люлчина песен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
