лютив
[lʲuˈtif]
лютив значение:
Какво е лютив? Който има остър, парещ вкус (като на пипер, чесън, хрян).
1. (кулинария) Който има остър, парещ вкус (като на пипер, чесън, хрян).
2. (физиология) Който дразни лигавицата на очите или носа; задушлив, резлив.
- Ударение
- люти́в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лю-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лютиви
Примери за използване на лютив
(кулинария)
- Предпочитам по-малко лютив сос за месото.
- Чушките се оказаха изключително лютиви.
(физиология)
- В стаята се носеше лютив дим от запалените листа.
- Очите му се напълниха със сълзи от лютивия газ.
Как се пише лютив
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лютъ
Произлиза от старобългарския корен *лютъ* (жесток, див, лют) с добавена наставка за прилагателно име '-ив', означаваща склонност към качеството или наличие на качеството в известна степен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лютив спрей
- лютив дим
- лютив червен пипер
Фразеологизми:
- лютиви рани
