люто
[ˈlʲuto]
люто значение:
Какво е люто? Наречие: По начин, който предизвиква парещо усещане на езика; с остър вкус.
1. (кулинария) Наречие: По начин, който предизвиква парещо усещане на езика; с остър вкус.
2. (преносно) Силно, жестоко, безмилостно (за студ, болка или емоция).
3. (граматика) Среден род на прилагателното 'лют'.
- Ударение
- лю'то
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- лю-то
- Род
- среден
- Мн. число
- люти
Примери за използване на люто
(кулинария)
- Тази чушка пари много люто.
- Обичам да ям люто.
(преносно)
- Навън духаше люто.
- Той се закани люто на враговете си.
(граматика)
- Детето опита от лютото ястие.
Как се пише люто
Грешни изписвания: луто, люту
Пише се с ю. Проверка: в други форми се чува мекостта (лют, люти).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лютъ
Наследена от праславянската форма *ljutъ (див, жесток, силен). В съвременния език запазва значенията за силен вкус и жестокост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- люто чушле
- люто време
- люто ранен
Фразеологизми:
- люто ми е на душата
- става люто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
