Dumite-BG – онлайн речник за българския език

магнетит

[magnɛˈtit]

магнетит значение:

Какво е магнетит? Минерал, железен оксид (Fe3O4), който е силно магнитен и представлява една от най-важните железни руди; магнитен желязник.

1. (минералогия) Минерал, железен оксид (Fe3O4), който е силно магнитен и представлява една от най-важните железни руди; магнитен желязник.
Ударение
магнетѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
маг-не-тит
Род
мъжки
Мн. число
магнетити (видове или късове)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магнетит

(минералогия)
  • Магнетитът се привлича от обикновен магнит.
  • В находището бяха открити залежи на хематит и магнетит.

Синоними на магнетит

Как се пише магнетит

Грешни изписвания: магнит, мъгнетит, магнетйт
Думата се пише с е във втората сричка (магнетит), за разлика от думата 'магнит'. Това отразява международната номенклатура на минерала.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Μάγνης / Magnes
Чрез немски (Magnetit) или френски (magnétite), от гръцкото 'Магнес' (по името на областта Магнезия в Тесалия или легендарния пастир Магнес). Наставката -ит е типична за минерали.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • залежи на магнетит
  • кристали на магнетит

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.