Dumite-BG – онлайн речник за българския език

магнитометър

[mɐgnitoˈmɛtɐr]

магнитометър значение:

Какво е магнитометър? Уред за измерване на характеристиките на магнитното поле (интензитет, посока) или магнитните свойства на материали.

1. (физика) Уред за измерване на характеристиките на магнитното поле (интензитет, посока) или магнитните свойства на материали.
Ударение
магнитомѐтър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
маг-ни-то-ме-тър
Род
мъжки
Мн. число
магнитометри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магнитометър

(физика)
  • С помощта на прецизен магнитометър учените картографираха магнитните аномалии в района.
  • Магнитометърът на космическата сонда засече промени в магнитосферата на планетата.

Как се пише магнитометър

Грешни изписвания: магнитометар, магнетметър, мъгнитометър, магнйтометър, магнитуметър
Думата завършва на -ър в единствено число, като при образуване на членувана форма или множествено число гласната 'ъ' изпада (магнитометъра, но магнитометри).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:magnētis + metron
Международен научен термин. Образуван от 'магнит' (от гръцки Магнезия - област в Мала Азия) и 'метър' (от гръцки metron - мярка), свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • протонен магнитометър
  • векторен магнитометър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.