Dumite-BG – онлайн речник за българския език

магьосниче

[mɐˈɡʲɔsnit͡ʃɛ]

магьосниче значение:

Какво е магьосниче? Тревисто растение от род Circaea (сем. Върбовкови), разпространено във влажни и сенчести гори.

1. (ботаника) Тревисто растение от род Circaea (сем. Върбовкови), разпространено във влажни и сенчести гори.
2. (приказен фолклор) Дете или млад магьосник; умалително за магьосник.
3. (преносно) Очарователно, пленяващо дете.
Ударение
магьо̀сниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-гьос-ни-че
Род
среден
Мн. число
магьосничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магьосниче

(ботаника)
  • В сенките на буковата гора открихме цъфнало магьосниче.
(приказен фолклор)
  • Малкото магьосниче се учеше да забърква отвари.
(преносно)
  • Тя е истинско магьосниче с тази усмивка.

Синоними на магьосниче

Как се пише магьосниче

Грешни изписвания: магйосниче, магесниче, мъгьосниче, магьусниче, магьоснйче
Пише се с ь и о за отбелязване на мекостта на съгласната 'г' пред 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:магьосник
Произлиза от корена 'маг' (през гръцки mageia) + наставки. Думата има две значения с различен деривационен път (умалително от лице и име на растение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • планинско магьосниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.