Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манафин

[mɐˈnafin]

манафин значение:

Какво е манафин? Название за турчин от Мала Азия (Анадола).

1. (историческо/диалектно) Название за турчин от Мала Азия (Анадола).
2. (жаргон/обидно) Обидно нарицателно за груб човек или такъв със скандално поведение; често се използва и като пейоративен термин за пасивен хомосексуалист в затворническия или уличен жаргон.
Ударение
мана̀фин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-на-фин
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
манафи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манафин

(историческо/диалектно)
  • Старите хора разказваха за времето, когато тук идваха манафи да продават стока.
(жаргон/обидно)
  • Не се занимавай с този манафин, само ще ти докара беля.

Синоними на манафин

Как се пише манафин

Грешни изписвания: манафен, мънафин, манъфин, манавин, манафйн
Думата е сингулативна форма (за едно лице) от манаф + наставка -ин.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:manav
От турската дума 'manav' (продавач на плодове и зеленчуци), която в българските диалекти е придобила етнонимен смисъл за малоазийски турци, а по-късно и пейоративно значение.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.