Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мандрагора

[mɐndrɐˈɡɔrɐ]

мандрагора значение:

Какво е мандрагора? Многогодишно тревисто растение (Mandragora) от семейство Картофови, чийто дебел, разклонен корен понякога наподобява човешка фигура. Известно е с отровните си и халюциногенни свойства.

1. (ботаника) Многогодишно тревисто растение (Mandragora) от семейство Картофови, чийто дебел, разклонен корен понякога наподобява човешка фигура. Известно е с отровните си и халюциногенни свойства.
2. (фолклор/митология) Митично растение, на което се приписват магически сили в средновековните алхимични и вещерски традиции.
Ударение
мандраго'ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ман-дра-го-ра
Род
женски
Мн. число
мандрагори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мандрагора

(ботаника)
  • Коренът от мандрагора се е използвал в древната медицина като упойка.
  • Мандрагората цъфти с бледолилави или зеленикави цветове.
(фолклор/митология)
  • Според легендите, мандрагората издава ужасяващ писък при изваждане от земята.

Как се пише мандрагора

Грешни изписвания: мандрогора, мандрагура, мъндрагора, мандръгора
Пише се с 'а' и 'о' според етимологията – мандрагора.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mandragoras
През латински (mandragora) от старогръцки (μανδραγόρας). Името е свързано с множество митове поради човекоподобната форма на корена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • корен от мандрагора
  • офицниална мандрагора

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.