Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манерка

[mɐˈnɛrkɐ]

манерка значение:

Какво е манерка? Плоска метална или пластмасова бутилка за вода или алкохол, пригодена за носене в джоб или на пояс (често войнишка или туристическа).

1. (бита) Плоска метална или пластмасова бутилка за вода или алкохол, пригодена за носене в джоб или на пояс (често войнишка или туристическа).
2. (преносно) Глава (жаргонно/разговорно, често с ироничен оттенък за умствени способности).
Ударение
манѐрка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-нер-ка
Род
женски
Мн. число
манерки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манерка

(бита)
  • Войникът отпи жадно вода от своята манерка.
  • Той носеше сребърна манерка с уиски във вътрешния си джоб.
(преносно)
  • Не му увира манерката, че трябва да учи.
  • След удара още ме боли манерката.

Синоними на манерка

Как се пише манерка

Грешни изписвания: маниерка, мънерка
Думата се пише манерка, въпреки етимологичната връзка с 'маниер'. Изпадането на 'и'-то е затвърдено в българския правопис.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:манерка
Заемка от руски език, където е дошла от полското 'manierka', а то от немското 'Manier' (маниер, начин) или италианското 'maniera'. Първоначално е означавало съд с определена мярка, а по-късно войнишки съд за вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • войнишка манерка
  • манерка с вода
Фразеологизми:
  • стяга ме манерката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.