Dumite-BG – онлайн речник за българския език

маниер

[mɐniˈɛr]

маниер значение:

Какво е маниер? Начин на държание, поведение или общуване в обществото (често в множествено число).

1. (общо) Начин на държание, поведение или общуване в обществото (често в множествено число).
2. (изкуство) Характерен стил, похват или метод на работа на творец.
3. (неодобрително) Престореност, изкуственост в държанието; маниерничене.
Ударение
маниѐр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ни-ер
Род
мъжки
Мн. число
маниери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маниер

(общо)
  • Той има изискани обноски и добри маниери.
  • Лошият му маниер на говорене отблъсна публиката.
(изкуство)
  • Художникът е разпознаваем по своя специфичен маниер на изразяване.
  • Писателят смени творческия си маниер в последния роман.
(неодобрително)
  • В държанието ѝ имаше твърде много маниер и поза.

Антоними на маниер

Как се пише маниер

Грешни изписвания: манияр, мъниер, манйер

Думата се пише с ие. Това е трайнея звукова комбинация, запазена от френския оригинал.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:manière
Заета от френски език, където произлиза от народнолатинското *manaria, свързано с manus (ръка) – 'начин на боравене'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добри маниери
  • изискан маниер
  • творчески маниер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.