маниеризъм

[mɐniɛˈrizɐm]

маниеризъм значение:

Какво е маниеризъм? Течение в европейското изкуство и архитектура (около 1520–1600 г.), възникнало в Късния ренесанс. Характеризира се с усложнени форми, удължени пропорции, неестествени пози и напрежение, в противовес на хармонията на Високия ренесанс.

1. (изкуствознание) Течение в европейското изкуство и архитектура (около 1520–1600 г.), възникнало в Късния ренесанс. Характеризира се с усложнени форми, удължени пропорции, неестествени пози и напрежение, в противовес на хармонията на Високия ренесанс.
2. (преносно) Престореност, изкуственост, липса на естественост в поведението, говора или стила на писане; прекалено вглеждане във формата за сметка на съдържанието.
Ударение
маниерѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ни-е-ри-зъм
Род
мъжки
Мн. число
маниеризми (рядко, за прояви)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маниеризъм

(изкуствознание)
  • Картините на Ел Греко често се асоциират с естетиката на маниеризма.
  • Маниеризъмът бележи прехода между Ренесанса и Барока.
(преносно)
  • Актьорската му игра дразнеше с излишен маниеризъм и патетика.
  • В ранните му стихове се усеща известна доза маниеризъм и подражание.

Как се пише маниеризъм

Грешни изписвания: манеризъм, маниеризам, мъниеризъм, манйеризъм, маниерйзъм

Думата се пише с ие (маниер) и завършва на наставката -изъм.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:manierismo
Заета чрез френски (maniérisme) или немски. Произлиза от италианската дума 'maniera' (маниер, стил), която първоначално е обозначавала стил на елегантност и виртуозност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • италиански маниеризъм
  • литературен маниеризъм
  • излишен маниеризъм

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.