маниерничене
[mɐniˈɛrnit͡ʃɛnɛ]
маниерничене значение:
Какво е маниерничене? Държание, което е неестествено, превзето, изкуствено изискано или показно.
1. (поведение) Държание, което е неестествено, превзето, изкуствено изискано или показно.
- Ударение
- маниèрничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-ни-ер-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- маниерничения
Примери за използване на маниерничене
(поведение)
- Постоянното ѝ маниерничене дразнеше околните.
- В актьорската му игра имаше твърде много маниерничене и малко искреност.
Синоними на маниерничене
Антоними на маниерничене
Как се пише маниерничене
Грешни изписвания: манерничене, маниерничeни, мъниерничене, манйерничене, маниернйчене
Пише се ие (маниер), следвайки френския оригинал, и завършва на -ене.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:manière
От френската дума 'manière' (начин, способ, маниер), навлязла в българския и развила производния глагол 'маниернича'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
