маниерче
[mɐniˈɛrt͡ʃe]
маниерче значение:
Какво е маниерче? Малък, незабележим или деликатен маниер (начин на държание).
1. (пряко) Малък, незабележим или деликатен маниер (начин на държание).
2. (преносно) Иронично название за престорен, неестествен или дразнещ начин на поведение.
- Ударение
- маниѐрче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-ни-ер-че
- Род
- среден
- Мн. число
- маниерчета
Примери за използване на маниерче
(пряко)
- Тя имаше едно особено маниерче да поправя косата си зад ухото, когато се притесни.
(преносно)
- Остави това високомерно маниерче и говори като нормален човек.
Антоними на маниерче
Как се пише маниерче
Грешни изписвания: манерче, маниарче, мъниерче, манйерче
Думата се пише с ие (маниер), а не с 'е' или 'я', следвайки правописа на основната дума.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:manière
Умалителна форма на съществителното 'маниер', образувана с българската наставка '-че'. Основната дума произлиза от френското 'manière', което води началото си от латинското 'manuarius' (ръчен, за ръка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дразнещо маниерче
- симпатично маниерче
- фалшиво маниерче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
