манихеец
[maniˈxɛɛt͡s]
манихеец значение:
Какво е манихеец? Последовател на манихейството – дуалистично религиозно учение, възникнало във Вавилония през III век, което проповядва вечната борба между Светлината (Доброто) и Тъмнината (Злото).
1. (религия / история) Последовател на манихейството – дуалистично религиозно учение, възникнало във Вавилония през III век, което проповядва вечната борба между Светлината (Доброто) и Тъмнината (Злото).
2. (преносно / книжовно) Човек, който разглежда света опростено само в черни и бели краски, делейки всичко на абсолютно добро и абсолютно зло, без нюанси.
- Ударение
- манихѐец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-ни-хе-ец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- манихейци
Примери за използване на манихеец
(религия / история)
- Свети Августин е бил манихеец, преди да приеме християнството.
- Манихейците са били преследвани както в Римската империя, така и в Персия.
(преносно / книжовно)
- Не бъди такъв манихеец в преценките си; хората са сложни личности.
- Политическият му опонент го обвини, че е манихеец, който всява разделение.
Как се пише манихеец
Грешни изписвания: манихеиц, мънихеец, манйхеец
В единствено число завършва на '-еец'. В множествено число се прилага правилото за промяна на 'я/е' в 'й' пред съгласна: 'манихейци'.
Етимология
Произход:Гръцки / Персийски
Оригинална дума:Mani (име) -> Manichaios
Произлиза от името на персийския пророк Мани (III в.), основател на манихейството. През гръцкото 'Manichaios' навлиза в старобългарския и съвременния език.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
