Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манихей

[mɐniˈxej]

манихей значение:

Какво е манихей? Последовател на манихейството – дуалистично религиозно учение, проповядващо вечната борба между две начала: Светлината (Доброто) и Мрака (Злото).

1. (религия/история) Последовател на манихейството – дуалистично религиозно учение, проповядващо вечната борба между две начала: Светлината (Доброто) и Мрака (Злото).
2. (преносно/книжовно) Човек, който вижда света опростено само в черни и бели краски; който разглежда всичко като абсолютна битка между добро и зло без нюанси.
Ударение
манихѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ни-хей
Род
мъжки
Мн. число
манихеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манихей

(религия/история)
  • Августин Блажени е бил манихей преди да приеме християнството.
  • Манихеите са били преследвани както в Римската империя, така и в Персия.
(преносно/книжовно)
  • Не бъди такъв манихей, ситуацията е много по-сложна от просто 'ние сме добрите, те са лошите'.

Синоними на манихей

Как се пише манихей

Грешни изписвания: манехей, мънихей, манйхей
Думата завършва на й в единствено число и на и в множествено (манихеи).

Етимология

Произход:Персийски/Гръцки
Оригинална дума:Mani (Manichaeus)
От името на персийския пророк Мани (III в.), основател на религиозното учение манихейство.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.