манталитет
[mɐntɐliˈtɛt]
- Ударение
- манталите'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ман-та-ли-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- манталитети
Как се пише манталитет
Грешни изписвания: минталитет, манталитед, мънталитет, мантълитет, манталйтет
Думата се изписва с а във втората сричка (манталитет) и завършва на т (звучен съгласен в края на думата се обеззвучава при изговор, но се пише според проверката: манталитети).
Етимология
Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:mentalité / Mentalität
Заета в българския език през западно-европейски езици (френски или немски), произлизаща от къснолатинското 'mentalis' (умствен), дериват на корена 'mens' (ум, разсъдък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- балкански манталитет
- робски манталитет
- европейски манталитет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
