маринов
[marinov]
маринов значение:
Какво е маринов? Който принадлежи на Марин; който се отнася до Марин.
1. (пряко) Който принадлежи на Марин; който се отнася до Марин.
- Ударение
- Марѝнов
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ма-ри-нов
- Род
- мъжки
- Мн. число
- маринови
Примери за използване на маринов
(пряко)
- Взех Мариновата книга от масата (по-често: книгата на Марин).
Как се пише маринов
Грешни изписвания: маринов, мъринов, марйнов, маринув
Притежателните прилагателни имена, образувани от собствени имена на лица, се пишат с главна буква. (Бел.: Ако се използва като родово име в терминология, може да е с малка, но основната употреба е с главна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Марин
Притежателно прилагателно име, образувано от собственото мъжко име 'Марин' с наставката '-ов'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
