мек
[mɛk]
мек значение:
Какво е мек? Който поддава при натиск, не е твърд.
1. (физическо свойство) Който поддава при натиск, не е твърд.
2. (характер) Който е отстъпчив, благ, добродушен, лишен от строгост.
3. (звук/светлина) Който не е рязък, дразнещ или силен; приятен за сетивата.
4. (напитки) Който не съдържа алкохол или е с ниско съдържание на такъв; който не е лют.
- Ударение
- мѐк
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мек
- Род
- мъжки
- Мн. число
- меки
Примери за използване на мек
(физическо свойство)
- Тя седна на удобен мек фотьойл.
- Хлябът е още топъл и мек.
(характер)
- Той има много мек характер и не обича конфликтите.
- Учителката отправи мек укор към ученика.
(звук/светлина)
- Стаята беше осветена от мека светлина.
- Говореше с мек и успокояващ глас.
(напитки)
- Поръчах си само меки напитки.
- Тютюнът беше ароматен и мек.
Синоними на мек
Антоними на мек
- твърд, корав, строг, суров, резки, ослепителен, твърд (алкохол), лют
Как се пише мек
Грешни изписвания: мег
При проверка на съгласната 'к' в края на думата, използваме формата за множествено число: меки -> мек.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѧкъ
Наследствена дума от праславянски *mękkъ. Сродна с руското 'мягкий'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мек хляб
- мек характер
- мека мебел
- мека топлина
- меко казано
Фразеологизми:
- меко казано
- постеля му меко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
