мекота
[mɛkoˈta]
мекота значение:
Какво е мекота? Качество на материя или повърхност да бъде мека, приятна на допир, да поддава на натиск.
1. (пряко) Качество на материя или повърхност да бъде мека, приятна на допир, да поддава на натиск.
2. (преносно) Благ характер; липса на строгост, грубост или рязкост в държанието, гласа или чертите.
- Ударение
- мекота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ко-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на мекота
(пряко)
- Харесваше усещането за мекота на кадифето.
- Килимът придаваше уют и мекота на стаята.
(преносно)
- В погледа ѝ имаше една майчина мекота.
- Говореше с невероятна мекота в гласа, въпреки напрегнатата ситуация.
Синоними на мекота
Как се пише мекота
Грешни изписвания: микота, мекута
Образувана от мек, пише се с е. Ударението пада на последната сричка: мекота̀.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѧкъ
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'мек' + суфикс '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кадифена мекота
- душевна мекота
- мекота на характера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
