Dumite-BG – онлайн речник за българския език

менител

[mɛˈnitɛl]

менител значение:

Какво е менител? Устройство, механизъм или елемент, чиято функция е да променя, преобразува или регулира определена величина или посока.

1. (Техника) Устройство, механизъм или елемент, чиято функция е да променя, преобразува или регулира определена величина или посока.
2. (Рядко/Остаряло) Лице, което извършва промяна или замяна на нещо.
Ударение
менѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
менители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на менител

(Техника)
  • Честотният менител позволява плавното регулиране на оборотите на двигателя.
  • В схемата е включен фазов менител.
(Рядко/Остаряло)
  • Той беше главният менител на старите порядки в селото.

Антоними на менител

Как се пише менител

Грешни изписвания: минител, менятел, менйтел
Думата се образува от основата на глагола меня (мин. св. вр. мених) + наставката -тел. Пише се с и, а не с я (както е при 'меня').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣнити
Производна дума от глагола 'меня' (променям) със суфикс '-тел' за означаване на вършител на действие или инструмент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • топломенител
  • знаменоменител
  • фазоменител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.