менителничен
[mɛnitɛlˈnit͡ʃɛn]
менителничен значение:
Какво е менителничен? Който се отнася до менителница (вид ценна книга, писмено нареждане за плащане).
1. (Финанси / Право) Който се отнася до менителница (вид ценна книга, писмено нареждане за плащане).
- Ударение
- менителни́чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ме-ни-тел-ни-чен
- Род
- мъжки
Примери за използване на менителничен
(Финанси / Право)
- Банката предяви иск въз основа на менителничния ефект.
- Срокът на давност при менителничните искове е специфичен.
Как се пише менителничен
Грешни изписвания: минителничен, менйтелничен, менителнйчен
Коренът на думата идва от глагола меня, затова се пише с е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:менителница
Производно прилагателно от съществителното 'менителница', което е калка на немското 'Wechsel'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- менителнично право
- менителничен ефект
- менителнично поръчителство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
