Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мента

[ˈmɛnta]

мента значение:

Какво е мента? Многогодишно тревисто растение със силен аромат, използвано в медицината, парфюмерията и кулинарията (род Mentha).

1. (Ботаника) Многогодишно тревисто растение със силен аромат, използвано в медицината, парфюмерията и кулинарията (род Mentha).
2. (Кулинария) Алкохолна напитка (ликьор) с аромат на мента, обикновено със зелен цвят.
3. (Разговорно) Нещо фалшиво, имитация, менте (често се използва като прилагателно или съществително в жаргона).
Ударение
м'ента
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мен-та
Род
женски
Мн. число
менти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мента

(Ботаника)
  • В градината ухаеше на прясна мента.
  • Набрахме дива мента за чай.
(Кулинария)
  • Поръчах си една мента със сода и много лед.
  • На плажа най-често се пие мента.
(Разговорно)
  • Този часовник е пълна мента.
  • Не купувай от там, продават само менти.

Антоними на мента

Как се пише мента

Грешни изписвания: минта
Пише се с е.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:mentha
Заемка от латински *mentha*, което идва от старогръцки *mínthē*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чай от мента
  • облак (мента с мастика)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.