Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ментол

[mɛnˈtɔl]

ментол значение:

Какво е ментол? Органично съединение (цикличен терпенов алкохол), което се съдържа в етеричното масло на ментата или се синтезира изкуствено. Има характерен остър мирис и предизвиква усещане за студ.

1. (химия) Органично съединение (цикличен терпенов алкохол), което се съдържа в етеричното масло на ментата или се синтезира изкуствено. Има характерен остър мирис и предизвиква усещане за студ.
2. (фармация) Лекарствена съставка с локално обезболяващо и антисептично действие.
Ударение
менто̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мен-тол
Род
мъжки
Мн. число
ментоли (видове)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ментол

(химия)
  • Ментолът се добавя в пасти за зъби и води за уста заради освежаващото си действие.
  • Кристалният ментол се топи при температура малко над 40 градуса по Целзий.
(фармация)
  • Мазта с ментол облекчава мускулните болки и сърбежа.

Как се пише ментол

Грешни изписвания: минтол, ментул

Правописът следва изговора и етимологията (от мента).

Етимология

Произход:Немски/Латински
Оригинална дума:Menthol < Mentha
Терминът е въведен от немския химик Ф.Л. Опенхайм (1861). Произлиза от латинското 'mentha' (мента) и наставката '-ol', обозначаваща алкохол в химията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бонбони с ментол
  • кристален ментол
  • аромат на ментол

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.