менторче
[ˈmɛntort͡ʃɛ]
менторче значение:
Какво е менторче? Млад или неопитен наставник.
1. (пряко) Млад или неопитен наставник.
2. (преносно) Иронично за човек, който обича да дава непоискани съвети и да се държи покровителствено.
- Ударение
- мѐнторче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мен-тор-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- менторчета
Примери за използване на менторче
(пряко)
- Назначиха ми едно младо менторче да ме въведе в работата.
(преносно)
- Не ми се прави на менторче, знам какво правя!
Синоними на менторче
Как се пише менторче
Грешни изписвания: минторче, ментурче
Думата се пише с е в първата сричка (от ментор).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Mentor
Уманителна форма на 'ментор'. Произлиза от името на Ментор, приятел на Одисей в 'Одисея'. Използва се като нарицателно за наставник. Добавена е българска наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- досадно менторче
- лично менторче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
