Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мерач

[mɛˈrat͡ʃ]

мерач значение:

Какво е мерач? Военнослужещ, който насочва (прицелва) оръдие, картечница или друго тежко оръжие.

1. (военно дело) Военнослужещ, който насочва (прицелва) оръдие, картечница или друго тежко оръжие.
2. (остаряло) Лице, което измерва земи; земемер.
Ударение
мера̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-рач
Род
мъжки
Мн. число
мерачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мерач

(военно дело)
  • Мерачът на танка засече целта и произведе изстрел.
  • Командирът даде заповед на мерача да коригира огъня.
(остаряло)
  • Мерачите дойдоха да очертаят границите на нивата.

Синоними на мерач

Как се пише мерач

Грешни изписвания: мирач, меръч
Пише се с е в корена (от меря, мярка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:меря
Произлиза от глагола 'меря' (премервам, прицелвам се) + наставка за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мерач на танк
  • картечар-мерач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.